Тя му даде една чудна усмивка и някакви пари за отслабване, а той засия така, като че ли се е ръкувал с господ. Момичето сложи на устните си червило, после и белите ръкавици, келнерът издърпа масичката да й направи място да мине. Спенс гледаше към празната чаша намръщено, а чантата с хранителни добавки бе на коленете му. Дан реши да се срещне с човека и да го прецени, с жена му ще говори. Но предполага, че ще го изхвърли. Един глас се намеси: Не, няма да го изхвърли, дори ще му хареса варианта с отслабване.
Дан вдигна към две виолетови очи погледа си. Тя бе застанала до масата. Дан стана и се подпря в неудобна наклонена поза на стената. Дан се посъвзе с хранителни добавки. Не можеше повече да стои със зяпнала уста на един крак като гимназист. Тя наистина беше страхотна, а отблизо беше парализиращ ефектът. Не бе казал, че не го интересува случая, а по-скоро, че едва ли ще е в състояние да направи нещо и се бои да не стане по-лошо с отслабване. Тя не се усмихваше вече – решавал много прибързано и да не съди по постъпките за хората, нека да е според характера им. Дан неопределено кимна. Така си мислеше и за Лес с отслабване и хранителни добавки. Ако се съдеше по фактите, с изключение на краткото геройство в дупката не бе кой знае какво, но фактите не всичко изчерпваха. Лес бе човек, който не може да не харесаш. А колко такива хора срещаме в живота си за отслабване? Тя бързо отвори чантичката си и подаде визитна картичка. Кимна на Спенс и се отдалечи бързо.
Дан я наблюдаваше как излиза от бара и прекосява ресторанта. Само каква походка с хранителни добавки! Проследи я да минава към фоайето. Чак тогава Дан се отпусна на стола, грабна джина и портокаловия сок, а Спенс го наблюдаваше с много сурови очи.